Модерните лаптопи с Windows работят доста по-бързо с операционната система и могат да я „зареждат“ с лекота при включване. За много хора използването на лаптоп е почти като със смартфон – те носят устройството със себе си през целия ден и го включват и изключват многократно.
От много време Windows поддържа три основни метода на изключване, всеки със своите предимства и недостатъци. Това са „заспиване“, хибернация и пълно изключване. Кой от тях е най-подходящ зависи най-вече от начина, по който човек използва лаптопа си и донякъде от хардуера. Отговорът се крие и в особеностите на трите опции.
„Заспиване“ (Sleep)
Това е най-популярният избор, който Windows използва по подразбиране, както за лаптопи, така и за настолни компютри. Той се активира автоматично, когато човек не използва компютъра определено време – обикновено около 20 минути по подразбиране (5 минути, когато лаптопът се използва на батерия), но времето може да се промени според предпочитанията на потребителя от настройките на операционната система.
В този режим се изключват основните компоненти на компютъра, включително процесорът, охлаждането и твърдият диск (и/или SSD). Оперативната памет (RAM) обаче продължава да работи. В нея се запазват отворените приложения и статуса на операционната система. Така, когато потребителят активира системата отново, тя се зарежда много по-бързо и той може да продължи работата си от същото място, на което е оставил устройството.
„Заспиването“ не е пълно изключване на компютъра. Той използва малко енергия, което означава, че ще разрежда и батерията, ако е лаптоп, който не е свързан към захранването. Разбира се, става дума за много малко енергия, но все пак има консумация. Освен това може да се активира най-лесно, като често натискане на бутон на клавиатурата или отваряне на лаптопа е достатъчна команда.
Хибернация (Hibernation)
Това е стъпката между „заспиване“ и пълно изключване. Хибернацията копира съдържанието на оперативната памет във файл на твърдия диск (или SSD) на компютъра. След това устройството се изключва напълно и вече не консумира енергия.
Хибернацията изключва компютъра по-бавно, тъй като отнема малко време докато бъде копирано съдържанието от RAM-а на диска, особено ако паметта е по-натоварена и има повече отворени приложения и процеси. При включването на компютъра обаче, потребителят може да продължи работата си с всички отворени приложения и процеси.
Хибернацията се използва автоматично и когато батерията на лаптоп остане без енергия. Дори и да е в режим на „заспиване“, когато нивото на батерията достигне критичен минимум, Windows може автоматично да „вкара“ системата в хибернация.
Пълно изключване (Shut down)
Това е най-очевидният режим. При него Windows изключва компютъра напълно и не запазва отворените приложения и файлове. С едно изключение. Windows 10 и 11 поддържат функцията Fast Boot, при която част от елементи на ядрото на платформата все пак са в хибернация, но не и файловете и приложенията. Така Windows ще зарежда по-бързо при включване.
Кой режим е най-подходящ?
Зависи от ежедневието на потребителя. При чести включвания и изключвания на устройството, „заспиването“ може да е най-подходящо. Особено ако през по-голямата част от времето то ще е включено към електрическата мрежа.
Когато ще има по-голяма продължителност от време между изключването и включването, хибернацията е по-добро решение. Като цяло „заспиването“ е подходящо за по-кратки периоди от време, например минути за почивка, среща или два-три часа, но ако лаптопът няма да се използва в продължение на часове, например когато човек си ляга вечер, е препоръчително да се използва хибернация.
Това е по-добре и за самата система, тъй като понякога дългите периоди на „сън“ може да доведат до проблеми със стартирането ѝ. Хибернацията е препоръчителна и при пътуване с устройството дори и да е за по-кратко например до и от работа, защото така всички компоненти ще са изключени и няма риск от неволно стартиране на устройството в раницата.
Пълното изключване обикновено се използва от настолни компютри и когато няма необходимост да се пазят отворени файлове и приложения. Това не гарантира „свеж“ старт на системата всеки път, особено ако е активиран Fast Boot (или Fast Startup в някои системи). Ако подобно „освежаване“ е необходимо, класическият рестарт ще свърши работа.
