През изминалата година основната тема в света на технологиите несъмнено беше изкуственият интелект (AI). Стартираха доста услуги с изкуствен интелект, като такива алгоритми биват внедрявани във все повече системи. Паралелно с това дебатите за регулирането на тази нова технология също се разгорещяват и институциите по света бързат с нетипично за тях темпо да въведат правила, сякаш осъзнават огромния потенциал на AI.
Всъщност, AI далеч не е нова технология. По нея се работи от десетилетия и в IT индустрията от край време има надпревара кой пръв ще пусне услуга, която да е използваема от масовия потребител. Това сякаш се случи преди около година с пускането на ChatGPT от OpenAI. След очакваното първоначално пренебрежително отношение към технологията, последва бърз ръст на интереса към нея. А след това и множество сътресения.
Късметът „спаси“ AI
За няколко месеца ChatGPT беше световен рекордьор като услугата, която най-бързо е достигнала 100 млн. потребители. Рекорд, който бе отнет от социалната мрежа Threads на Meta. В началото на 2023 г. ChatGPT се радваше на почти еуфоричен интерес. Чатботът впечатли потребители по целия свят с възможностите, които макар и ограничени, все пак показваха огромния потенциал на технологията. OpenAI взе много правилно решение, като от самото начало ясно и постоянно подчертаваше, че алгоритъмът е нов, има много да се усъвършенства и работи с данни до средата на 2021 г. Така еуфория имаше, но очакванията бяха реалистични. ChatGPT не може да върши чудеса като по филмите.
Огромният интерес към технологията обаче „разби“ пластовете на IT бранша. OpenAI има инвестиции от големи имена, включително над 13 млрд. долара от Microsoft, но все пак е „нова“ и „самостоятелна“ компания. Тя не е част от „семейството“ на IT гигантите, които иначе уверено диктуват как се развива индустрията.
OpenAI обаче „изненада“ големите имена и пусна неочаквано способен бот. Това провокира останалите да бързат и да предложат своите алтернативи. Microsoft уверено подкрепи OpenAI и комбинира GPT с нейните технологии, за да създаде Copilot.
Преди това обаче Google пусна своя чатбот Bard, който обаче допускаше елементарни грешки във фактологията. При това още в демонстрационното видео. Резултатът беше изразен в огромни критики и подигравки по адрес на Google, която уверено рекламираше способностите на Bard. Не помага и фактът, че компанията е собственик на най-голямата и най-добрата интернет търсачка в света. Така че очакванията логично бяха, че нейният бот, имайки достъп до тази огромна информация, няма да допуска грешки.
И в това беше големият късмет на AI като цяло. Технологията вече имаше добро предложение на пазара в лицето на ChatGPT, което вече е спечелило интереса на потребителите и те приемат, че е нужно търпение да се развие. Ако Bard беше пръв, гафът с точността на данните можеше да има много по-тежко отражение върху целия бранш. Потребителите можеха да отхвърлят генеративния AI така, както направиха с 3D телевизорите и виртуалната реалност (VR). Едните потънаха в историята, а VR все още е за „близко бъдеще“.
Особено като се има предвид, че през декември Google повтори грешката. Компанията пусна новия и подобрен алгоритъм Gemini в няколко версии. И той обаче допуска доста грешки, както показаха тестове на потребителите в първите дни след дебюта му. Но тъй като вече хората са убедени в потенциала на технологията, те са по-склонни да изчакат още.
Не ги спря и огромният скандал около ръководството на OpenAI през есента. Компанията изненадващо остана без своя съосновател и изпълнителен директор Сам Алтман, но след огромно недоволство от страна на инвеститорите на компанията и почти всичките ѝ служители, Алтман беше върнат, а бордът на директорите – сменен. Така привидно изглежда, че турбуленциите в света на изкуствения интелект са преминати успешно и вече всичко е спокойно. Но има и други предизвикателства…
Кой регулира парада?
Ентусиазмът около развитието на AI е съпътстван и от доста притеснения. Множество скептици, сред които и Илон Мъск, постоянно предупреждават, че ако не се внимава с развитието на AI, технологията може да има пагубни последици за човечеството. По-рано през годината дори имаше призив да се спре разработката на AI за поне 6 месеца докато се изготвят единни стандарти и регулации.
Индустрията също призовава институциите да въведат ясни правила по-бързо. И много от тях последваха призива с нетипична бързина. Китай въведе първа вълна изисквания още през първото полугодие. А през декември т.г. Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха съгласие за текстовете за Закона за изкуствен интелект, който мнозина анализатори смятат, че ще се превърне в отправна точка и за другите страни и региони по света.
Именно въвеждането на подходящи регулации ще е от ключово значение затова как технологията ще се развие. Не трябва да се пропуска и фактът, че за момента масовият потребител е видял само началото на генеративния AI. А това реално е миниатюрна част от възможностите и потенциала на AI като цяло. Този потенциал ще започне да се разгръща все по-бързо през следващите години.
