Според системите, Георги е част от компанията едва от 2017 година, но всъщност историята му в А1 започва през далечната 2002-ра, когато става част от екипа на „Обслужване на клиенти“. През годините той изминава дълъг път в различни професионални насоки в и извън компанията, които му дават безценен опит. В крайна сметка течението отново довежда Георги до брега на А1 и днес той е програмен мениджър „Данни, аналитични решения и AI“ в направление „Технологии“. Неговата комуникативна природа е един от ключовете за успех в работата му. В известен смисъл Георги е преводач между хората и машините. За него водещ е въпросът „Защо?“ и убеждението, че животът е един дълъг урок, от който винаги има какво още да се научи.
Запознайте се с Георги Велев и неговата история в света на технологиите.
Къде си завършил образованието си?
В интерес на истината, образованието ми няма нищо общо с информационните технологии. Средното ми образование е богословско, завършил съм семинарията в София. Бакалавър съм по счетоводство и контрол и магистър по бизнес администрация. Една куриозна случка по време на следването ми е от първия ми и последен изпит по информационни технологии. Тогава не разполагахме с компютри и затова изпитът беше на хартия. Преподавателят беше разпечатал екранни снимки на задачите, а ние трябваше писмено да ги решим. Намерих това за крайно несериозно, особено идвайки от един от най-големите университети в София. С преподавателя поспорихме, а накрая той ме изгони и ми написа тройка. Не съм предполагал, че години по-късно ще се занимавам с информатика и информационни технологии, но човек никога не знае какво го очаква (смее се).
На какво те научи първата ти работа?
Човек трябва да работи. Първите ми опити се случиха още по времето на прехода, бях студент по онова време – продавах книги и канцеларски материали на една сергия на Витошка. После с един огромен сак разнасях различни хигиенни материали и ги предлагах на едро на аптеки. Тогава времената бяха много нестабилни заради хиперинфлацията. Сутрин, например, човек можеше да си купи два хляба с дадена сума, а до вечерта със същата да не може да си позволи и половинка. Парите се обезценяваха изключително бързо. С тези две работи изкарвах повече за ден, отколкото баща ми за месец. Поуката е, че няма лесна работа – човек трябва да се бори.
Първият ми досег в сферата на телекомуникациите беше в ролята на пейджър оператор (обаждащият се диктува съобщението, а операторът го пише и изпраща като текстово съобщение на пейджъра на получателя). Офисът се намираше на старата телевизионна кула до семинарията и си спомням как тогава пазачът ни казваше „Момчета, не се задържайте много дълго на тази работа тука.“ – заради кулата и радиовълните, които излъчва. Няколко години по-късно се озовах в А1.
Разкажи ни за твоята история с А1.
Това е дълга история (смее се). Започнах в контакт центъра, а пет месеца по-късно се преместих в Customer Care Support (екипа, който оперативно обслужва контакт центъра). След няколко години ми се отвори възможност за позиция във „Финанси и контролинг“ и всъщност от там започнах да получавам задачи, свързани с технологии и системи. С течение на времето започнах все повече да говоря езика на технологиите и да давам своята бизнес гледна точка. През времето, прекарано извън А1, имах възможността да работя заедно с много интересни и различни хора, отново в областта на бизнеса и технологиите. Една от позициите ми беше в колаборация с екип от Индия и тази среща на различни култури беше предизвикателна и обогатяваща. След това се занимавах с Business Intelligence (бизнес проучвания и анализи) в А1, а през 2018 година започнах работа в „Информационни технологии“, като задачата на нашия екип е да работи тясно с бизнеса и IT проектите, които ни се възлагат. Дейността ни е много експериментаторска и изследователска. Предизвикателство е да намериш правилните инструменти и посоки.
Как избра настоящата си професия?
По-скоро професията избра мен. За мен е важно работата да носи със себе си и предизвикателство. Няма ли възможности за учене и израстване, започвам да губя интерес. Така и по стечение на обстоятелствата пътищата ме доведоха до информационните технологии. При нас всичко е много динамично и няма еднакви дни. Това, което най-много ме удовлетворява, е намирането на решение за двете страни – да разбереш бизнес логиката, смисъла, целта и да се постигне решение, с което всички да са доволни и най-вече, да върши работа на клиентите ни. Човек трябва да проявява критично мислене, да си задава въпроса „Това защо го правим и какво ще промени?“.
Каква е връзката между обслужването на клиенти и изкуствения интелект?
Изкуственият интелект все повече навлиза в живота ни и повечето хора го употребяват ежедневно, макар и да не го съзнават. Дори в най-обикновеното сърфиране в мрежата, изкуственият интелект се използва, за да предвиди какво да покаже и предложи. В смартфоните също – една от първите имплементации на AI беше в камерите. Новите поколения са вече толкова добри, че човек дори да няма никакъв усет за снимане, камерата върши цялата работа вместо него. Тук не става въпрос толкова за връзката между който и да е отдел и AI, а как да му се намери място, така че да е най-полезен. Зад изкуствения интелект стоят редици от кодове и бидейки толкова методичен, той разчита на нас да му зададем командата по правилния начин. Така че може би в даден момент ние ще трябва да се обучим как да правим това. Технологията е част от живота и всичко е въпрос на добра адаптация.
Коя е най-интересната част от работата ти?
При нас всичко се случва толкова бързо, че е трудно да намериш безинтересен момент. Понякога седмица за седмица получаваме нови и различни задачи или пък в разговори с бизнеса разбираме за нещо, което има нужда от решение, и се впускаме в неговото намиране. Изисква се микс от много умения, защото не е достатъчно да се разчита на изкуствения интелект и автоматизацията. Като нещо по-интересно: в момента работим за подобрението на AI на български език. Също така планираме разработването на гласова автоматизация за AVA, за да я подготвим да разговаря с клиенти, които се обаждат за помощ.
А коя е най-скучната?
Всичко рутинно – има ли рутина, всячески се опитвам да избягам от нея. Това не е за мен. Но в тази среда монотонност почти липсва, така че може би най-скучната част е когато се налага да повтарям нещо вече казано или направено от мен.
Как намираш баланс между професионалния и личния живот?
Старая се всяка една свободна минута, която имам, да я прекарвам със семейството си. Задължително е да отидем някъде на планина, на разходка в околностите на София за ден. Особено когато времето навън е хубаво!
Довърши изречението: „Това, което не бихте предположили за мен, е…“
…че пея в хор. Правя това от дете и въпреки че тогава го ненавиждах, защото, докато другите деца излизаха да ритат топка, аз трябваше да пея, се оказа нещо изключително полезно за мен. Преживяването е уникално! Учи много на работа в екип. Съпругата ми също се занимава с музика. Тя е диригент и с нея си имаме една приказка: „Никой не е по-голям от хора“.
Ако не се занимаваше с информационни технологии и изкуствен интелект, какво щеше да правиш?
Сложен въпрос (смее се). Мога да кажа какво се радвам, че не правя: като дете, силно повлиян от семейството ми, исках да стана адвокат. Много се радвам, че не тръгнах по този път. Но при всички положения щях да се занимавам с нещо, което търси и намира решения.
Какъв съвет би дал на твоето 18-годишно аз?
Да не се плаши и да експериментира, но да не експериментира твърде сложно. Много бързо трябва да се тества дали нещо ще сработи или не. И когато то работи, да се надгражда и подобрява. А също и да не изпада в т.нар. over complexity. И, разбира се – да не спира да учи, защото любопитството е типично човешка черта и ни е силно необходима.
